Цветът е един голям парадокс. Както истинска илюзия, така и и илюзорна реалност. Магия в която сме потопени всеки ден. Подобно на музиката, той е способен да ни говори без думи. Да ни заплени изведнъж, без да изисква дълбоки обяснения. Да остави трайна следа в съзнанието ни, за години напред, като цвета на майчината рокля на първия ни учебен ден, или цветът на първата ни кола. Или любимата ни тениска.

За хора като нас – дизайнери и художници – цветът е също така ежедневие. Елемент, на който често не обръщаме съзнателно внимание, защото изглежда очевиден. Това обаче не го прави маловажен. За нещо, което ползваме толкова много, цветът остава мистичен и интуитивен, за разлика от твърдата перспективата или конкретната анатомия.

Въведение

За повечето хора да говориш за цветове е като да се опиташ да нарисуваш портрет на призрак. Тъкмо си мислиш, че си разбрал нещо, и границите и формите започват да се размиват.

За това и днес ще се опитаме да изясним някои от основните идеи, така че работата в цвят да се превърне от гонене на сенки, в ясна и конкретна задача. Ще научим, че цветовете имат елементи, създават хармонии и най-важното – биват използвани, за да влияят на хората. Да ни помогнат да постигнем неща като:

• Да привлечем вниманието на зрителя.
• Да направим дадена композиция или дизайн четими.
• Да създадем определено настроение и хармония.

Но нека поговорим за няколко ситуации, в които вероятно повечето от нас са попадали:

50 нюанса грозно

Тече втори час пред компютъра. Дребни капки пот се спускат по челото ми, но на лицето ми грее усмивка от задоволство. Компютъра леко жужи под натоварването на софтуера. Наслаждавам се на работата по най-новата си скица. Почти мога да се нарека горд от нея. Всичко е толкова богато и цветно и интересно. Поне така си мисля.
Усещам, че съм ожаднял от прекрасно свършената до тук работа и бързо изтичвам за чаша вода. Утолил жаждата си, се връщам обратно пред екрана. Хвърлям един поглед и замръзвам на място.

Като че зъл дух е изтрил гениалната ми скица и я е заменил с грозилище, съдържащо 50 различни нюанса цвят без никаква връзка помежду им. Лека доза объркване и раздразнение се прокрадва в съзнанието ми. Какво по дяволите се случи току-що?
Отговорът е прост, но често ни убягва.

Това се случва и когато се опитаме да боравим с твърде много нюанси на цветове в едно произведение.
Жертваме яснотата и се изгубваме в многобройните мелодии и настроения. Буквално нямаме представа какво да чувстваме относно това, което виждаме.

Решението на това е просто – ограничаване на гамата. Хубаво e когато работим, да се ограничим до 1-4 различни цвята и производните им тонове, за да гарантираме простотата и ясната емоция на творбата ни. Така хората ще я чувстват ясна и въздействаща, вместо объркваща.

От много наситеност, глава боли…

Петък вечер в любимия ми бар. Събрали сме се с приятели, с които не сме се виждали от години. Наоколо е непоносим глъч. Надпреварваме се всеки да каже по нещо,за да изпъкне, да се почувства важен и оценен. Три питиета по-късно, единствения резултат за мен е тежко главоболие от целия шум и желанието да изчезна, за да прегърна възглавницата си колкото се може по скоро.

Това се случва и със зрителя ни, когато го подложим на мъчението всички цветове от композицията ни да са с максимална наситеност. Когато искаме всичко да бъде на преден план. Да крещи с цяло гърло “Виж ме! Аз съм тук”. Но за жалост в желанието си да кажем всичко, не успяваме да кажем нищо.

Това обаче оставя нас и нашите зрители ни в една престимулираща и объркана среда, в която с раздразнение усещаме, че не знаем какво да гледаме. А често просто отвръщаме поглед и продължаваме нататък с деня си.

Решението е, да имаме ясна представа къде са фокусните зони на композицията ни и да оставим най-наситените и ярки цветове за там. В процеса да подчиним и успокоим всички останали зони, за да има възможност окото на зрителя да почива.

Вечното противоборство на Светлината и Мрака…

Нов ден. Отново съм на бойното поле. Въоръжен със стилус в ръка се боря срещу обгръщащите ме от всякъде сенки. И не, не говоря за метафизичната борба между добро и зло, която разкъсва душата ми. Говоря за една по-тривиална борба – тази да организирам стойностите в композициите си. За разлика от нюансите като червено и лилаво, стойностите не се правят на интересни и не ни докосват емоционално, но са способни да провалят добрите намерения на дори най-опитния творец.

Стойностите са друг термин за нивата на светлосила в дадена композиция. Особено като по-неопитни професионалисти, ние сме свикнали да мислим в нюанси – топло и студено, синьо и зелено. Проблема е, че ако всички зони от композицията ни имат подобна светлосила, това което получаваме като резултат е подобно на мелодия без ритъм и структура. Абстрактни петна, които влияят на емоциите ни, но не ни казват нищо конкретно.

Ако пренебрегнем този аспект, рискуваме да загубим четимостта на формите и обемите и дълбочината на творбата си. За да сме сигурни, че ще се справим със организирането на стойностите си, е хубаво да се занимаем с тях преди да започнем да работим в цвят, или успоредно с работата в цвят.

Хубаво е, че споменахме неща като нюанси, наситености и стойности, но какво всъщност означават тези понятия? Как да ги разпознаваме, за да можем да ги контролираме?

1. Нюанс / Оттенък / Hue

Нюансът е основното свойство на цвета. Още от деца, с помощта на родителите си, ние бързо научаваме, че дървото е зелено, керемидите са червени, а небето е синьо. Ако забележите дори по детските рисунки – там всичко се рисува с чисти нюанси, без ненаситени цветове, почти без тъмно и светло. Само чист нюанс – чиста емоция.

Ние възприемаме нюансите като ключов аспект на цвета, защото те ни влияят най-първосигнално и докосват директно емоциите ни.

За това и когато попитаме някого за любимия му цвят, обикновено получаваме като отговор нюанс, като зелено или жълто, но никой който познавам няма любима наситеност или светлосила.

2. Наситеност / Saturation

Наситеността е чистотата на даден цвят. Тя определя колко интензивен изглежда той.

Колкото повече даден цвят се приближава до сиво, толкова по-ненаситен е. Колкото по-близо е до най-чистия си нюанс, толкова по-наситен е.

Наситеността е мощен инструмент, който да издърпа вниманието на зрителя и с него е нужно да се работи много внимателно, защото подобно на примера по-рано, ако прекалим, можем да превърнем едно произведение в непоносим шум.

3. Стойност / Value

До сега си говорехме за що-годе меките и абстрактни аспекти на цвета. Но има един негов аспект, който е много ясно измерим и конкретен и това е светлосилата, още позната като “стойност”.

Стойността на даден цвят се определя от това колко светъл или тъмен е. С помощта на стойности, описваме формите и обемите.

Стойностите позволяват на зрителя да види прекрасния портрет или знак, зад поредицата петна и форми, които сме натрупали докато работим.

След като знаем от какво са изградени цветовете е време да научим и как се образуват. За това нека си поговорим за произхода им.

Първични, вторични и третични цветове

Всяко нещо се заражда от нещо друго. А всички цветове произлизат от така наречените първични цветове.

Те са първоизточника на всички останали цветове в цветовото колело. При смесване на всеки два първични цвята получаваме вторичните цветове: зелено, оранжево, лилаво. При смесване на един първичен и един вторичен получаваме третични и така можем да раздробяваме колелото, докато получим безкрайно количество нюанси.

И така – след като вече знаем за цветовото колело на късмета, е време да го завъртим и да видим какви награди можем да получим от него. Време е да си поговорим за хармониите.

Цветови хармонии

Цветните хармонии са формули, които ни помагат да комбинираме цветовете си по… ами… хармоничен начин. Те са нашия кратък път към създаване на ясна емоция в произведенията ни. Тук ще се запознаем с тях, за да може да започнем да ги използвамеползваме в практиката си.

Ахроматична

Това е любимата на дизайнерите хармония от черно и бяло. Тя е освободена от оцветяване, но за това пък обикновено има много силен и остър контраст на стойностите. Този контраст позволява на композициите ни да са силно четими и разбираеми. Можем да гледаме на една ахроматична творба като на блюдо без подправки. Тъй като е освободена от допълнителна цветна информация, подобна цветова хармония позволява на автора да натовари композицията с голяма плътност от информация или детайли. Особено често срещана е в сферите на високата мода, архитектурата.

Автори: Ben Oliver, Stockholm Design Lab

Ключови думи описващи този ахроматичната цветова схема са: Драма, Класа

Монохромна

Монохромната цветова хармония представлява комбинирането на няколко различни тона с различна светлосила, но еднакъв нюанс. Наличието на нюанс добавя определено настроение или “мелодия” в дизайна или илюстрацията. В зависимост от подбрания нюанс тази схема може да бъде енергична или спокойна, студена или топла. Подобна схема е подходяща, когато се опитваме да направим дизайни и илюстрации, които са по-сдържани, консервативни и изчистени като цвят. Цветната простота, подобно на случая с ахроматичната хармония, позволява много по свободно и смело експериментиране с формите и по-плътно насищане с детайл..

Автори: Rodolfo Jofre, Ryan Prudhomme

Ключовите думи, които описват монохромната схема са: Спокойствие и Дълбочина

Аналогова

Аналоговата цветова хармония надгражда над монохромната, като добавя други нюанси, които се намират в съседство на позицията на основния в цветното колело. И тъй като имаме вече няколко нюанса, “мелодията” на произведението се усложнява и става по-богата. Аналоговата хармония е начин да постигнем богатство и нюансираност, без обаче цветният контраст да е висок и да привлича внимание към себе си.

Автори: Simon Prades, Александър Петров

Ключови думи, които описват схемата са: Градация, Многопластовост

Комплементарна

Тук нещата стават значително по-драматични. Комплементарната цветова хармония и тази в която използваме цветове, които са директно противоположни като позиции на цветовото колело. Това създава максимално усещане за цветови контраст. Този цветови контраст кара границата между две съседни комплементарни петна да “трепти” и да създава напрежение в зрителя. Това напрежение може да се превърне във вълнение, но може и да раздразни зрителя, ако не бъде в правилната доза. Комплементарните хармонии са едни от най-трудните за балансиране. Огъня и енергията в тях може да вълнува, но бързо може и да опари зрителя, ако не сме внимателни при използването им.

Автори: Ken Taylor, Александър Петров

Ключовите думи, които описват комплементарната хармония са: Енергия, Вибрация

Разделено-Комплементарна и Триада

Ако вземем една комплементарна схема и заменим единия от цветовете й със два цвята, които са на еднакво разстояние от него наляво и надясно, получаваме разделено-комплементарна хармония. Това е една от любимите ми хармонии, защото позволява да вземем енергията на комплементарната схема, но леко да я потушим, така че да не е прекалено дразнеща. В резултат получаваме много по-голям контрол между това доколко стимулиращ или спокоен е резултата.

Ако раздалечим двата ново-добавени цвята, така че да са на равни разстояния един от друг, както и от третия цвят на колелото, получаваме така наречената триада. Триадата може да бъде много весела и мелодична, както и много игрива. Това, което трябва да имаме предвид при тези две хармонии, е че те са много по-богати и ангажиращи вниманието, заради разнообразните нюанси. Това означава, че колкото повече цветът заема предна линия, формата и обемите е нужно да бъдат опростени, за да не се получи какофония.

Автори: Jose Berrio, Magdiel Lopez

Ключови думи, които описват тези две схеми са: Игривост, Богатство

Тетрада и отвъд

Съществуват и по-многослойни хармонии от триадата, като например тетрада. Тя се получава от 4 нюанса на еднакви разстояния по цветовото колело. Отвъд нея, можем да наслояваме с още и още нюанси. Проблема е, че колкото повече нюанса включим, хармонията става все по-трудна за постигане, и шанса за объркване и раздразнение от страна на зрителя става все по-голям. За това е нужно като творци да сме много наясно какво правим, когато се насочим към тези по-трудни за балансиране хармонии.

Автор: Sciencewerk

Цветова йерархия

След като научихме за различните начини, по които е възможно да комбинираме цветове, нека поговорим за друг важен аспект, който е пропорцията помежду им. При комбинирането на група от цветове, много рядко разпределението помежду им е равно като съотношение. Това не би ни позволило да водим вниманието в композицията и да създадем зони на интерес. За да създадем търсения интерес, обикновено е нужно да дадем различни роли на цветовете от композицията ни.

Неутрален цвят / Фонов цвят

Tова са обикновено цветове, които не дърпат толкова много внимание, а служат, за да може ключовите цветове и акцентите да изпъкнат върху тях. Можем да гледаме на фоновия цвят, като на тишината в една мелодия, или негативното пространство в една композиция.

Ключови цветове

Ключовите цветове са тези, които заемат най-голяма част от позитивното пространство. Те изграждат “основната мелодия”, която създава настроението на творбата.

Акцент

Акцента е цветът, който трябва да дръпне и насочва вниманието ни през композицията. той е кулминацията, или мястото “където се случва действието”. Мястото където погледа ни е привлечен първо. Това привличане се случва, когато подберем цвят с нюанс, наситеност или стойност, която се откроява значително от всички околни.
Акцента става по-силен и драматичен, колкото по-умерено и внимателно се ползва. Композиция с прекалено много акценти е композиция без акцент.

Пропорция

Както вече споменахме – тези роли работят в пропорция един към друг. Колкото по-балансирана е пропорцията (33% към 33% към 33%), толкова по-спокоен (и потенциално скучен) е резултатът. Колкото по-драматична е пропорцията, например (60% към 30% към 10%), толкова по-вълнуващо и драматично усещане се създава.

Цветова интуиция и цветови подбор

Подбора на цветове не е точна наука. Той е един от най-субективните избори за един творец. Цветът зависи от характера на самия артист, както и целите и емоциите, които е вложил в творбата си. За това не е добра идея да се подлъгваме по множеството цветни тълкувания, които можем лесно да открием след едно Google търсене. Проблемът с тълкуванията е, че често не са обективни и са силно културно обусловени. Един цвят може да значи едно в една култура, а напълно друго, в друга.
Пример за това е тълкуването на белият цвят. Той се тълкува като символ на чистота, лекота и яснота в Западния свят, но в някои страни на Далечна Азия, както и при коренното Австралийско население (аборигените), този свят е основния погребален цвят.
В зони на живота, където разума не може да обгърне всички възможни опции, на помощ идва интуицията – в нашия случай, това е цветовата интуиция. Тя е вътрешно усещане, което става все по-ясно и отчетливо с натрупването на опит.
Има множество начини по които можем да изградим нашата цветова интуиция, но всички те са свързани от едно основно нещо: активно изучаване и съотнасяне на цветовете. Практикуваме това умение като:

• Наблюдаваме и изучаваме личните си асоциации с определени нюанси и цветове.
• Рисуваме в естествена медия, позволяваща лесно нюансиране като маслени бои или акварел.
• Изучаваме внимателно чрез прерисуване творби от Историята на изкуството (дигитално или в традиционна медия), киното и дизайна.
• Започнем да се занимаваме с фотография.

Всяка от тези дейности ни кара не просто да поемаме пасивно, а да наблюдаваме внимателно и да възпроизведем дадени цветове и начините по които взаимодействат помежду си. Опита с тези дейности също ни позволява да опознаем собствения си вкус и да му помогнем да узрее и да се изчисти.

За това и си отделяйте активно време, да изучите и копирате от класически майстори или от съвременните идоли. Опитайте се да мислите за причините поради които са взели цветните си решения и търсените от тях резултати.

Накратко – учете се активно, вместо гледате цветовете около вас пасивно. Така ще започнете за нула време да създавате творби, които дърпат очи и палят сърца на ляво и на дясно. А не е ли това, което всички търсим, в края на краищата?

Eкипът на Cgzen ви благодари за това, че прочетохте тази статия.

До скоро!