12.09.2019

5 рецепти за пространствена дълбочина в илюстрацията

12.09.2019

5 рецепти за пространствена дълбочина в илюстрацията

Често начинаещите художници избягват перспективата заради две неща – ужасяващо много им напомня за математиката, плюс това, че им изглежда твърде суха и груба – предпочитат скицата пред линията и правилата. В тази статия ще споделим с вас петте лекове, които можете да приложите лесно още сега, за да подобрите вашите илюстрации.

Има няколко рецепти, които да излекуват липсата на пространствена дълбочина. Чрез тях възприемаме отношението на обектите един спрямо друг в дълбочина. Кое е по-близо и кое по-далеч. Тези пет подхода са и ключовете, с които можем да боравим в пресъздаването на тази илюзия върху листа.

Препокриване

Първият подход, който научаваме като деца. В началото описателно поставяме образите един до друг, но в някакъв момент откриваме чудото на скриването. Ако един обект се застъпва с друг и скрива част от него, то доминиращият е на преден план, а застъпеният е по-далеч от нас. Това е един от най-простите и недвусмислени методи.

Но как да постъпим, когато обектите са на различно отстояние от нас, но не се застъпват?

Относителни размери

Смело можем да кажем, че това е основният принцип на пространствената дълбочина, който оказва най-силно въздействие в рисуването, а именно: Обектите изглеждат толкова по-малки, колкото по-далеч са от наблюдателя. Практически това се наблюдава най-лесно, когато пред нас стоят сходни обекти с приблизително еднакви размери. В сцена от хора, чийто ръст е близък, разбираме, че тези фигури, които наблюдаваме в далечина, отдалечавайки се от нас, изглеждат все по-малки.

Този принцип е изключително удобен, когато в композицията ни има повтарящи се елементи (фигури, дървета, скали, сгради) и желаем да създадем чувство за дълбочина.

БЕЛЕЖКА:
Запознати ли сте с това, че линията има тежест? Погледнете трите шишета вдясно! Виждате ли разликите? Същият принцип следва, когато работим с контур в анимация, комикс и илюстрация и третираме формите с контур. Отдалечавайки се, обектите “свиват” както обема си, така и дебелината (т.н. тежест) на контура си. Така пресъздаваме още по-убедително пространството в изображенията си.

Въздушна перспектива

Това е визуален ефект, на който сте били свидетели, когато сте катерили планините или сте наблюдавали панорамни гледки над града. Когато образът пред нас е на значително отстояние, пред очите ни стоят километри от финни частици във въздуха – водни изпарения, прахови частици, дори самият кислород и азот (които в контакт със светлината при натрупване дават небесния син цвят). Поради това влияние най-далечните обекти ни се струват мъгляви, неясни, губят контраст, имат студен оттенък и по-бедна палитра от цветове. Обратно на това – колкото обектите са по-близки, толкова образът става по-контрастен. Палитрата става по-богата, с повече топли и студени, светли и тъмни тонове. Тези промени са деликатни, но ни дават основния инструмент за представяне на големи разстояния, изобразени в картината.

Скъсяване (ракурс)

Относителните размери са добър подход за сравяване на два обекта по отношение на дистанция спрямо зрителя. С помощта на скъсяването можем да покажем и различните позиции на един предмет спрямо собствената му ос. Когато наблюдаваме една бутилка фронтално, тя има една дължина, но погледната под ъгъл изглежда по-къса. Това се дължи на промяната на отделните ѝ части спрямо зрителя. Дъното ѝ може да остане относително на същото място, но гърлото да се приближи към нас. Различните позиции на един обект се наричат ракурси. Благодарение на ракурсите, можем да дадем на един обект различна позиция в пространството.

Какво се случва обаче, когато успоредните линии също се “свият” в дълбочина – правилото на относителните размери?
Тук идва мястото на събиращите се линии.

Събиращи се линии

Всички сме виждали улични лампи и железопътни релси. Те, както и всички обекти, които са устроени така, че да спазват един и същи ритъм (да са успоредни), носят една магия. И това е магията на събиране, на сближаване. Уж успоредни релси, а някъде там на хоризонта, сякаш се докосват. Тази илюзия е пряко свързана с правилото на относителните размери.
Ако на този хоризонт имаше флагче и отидем до него, за почуда ще видим, че релсите така и не се срещат. Тази въображаема пресечна точка наричаме убежна точка (точка, в която успоредните линии бягат да се пресекат).

Убежната точка събира както физически линии, така и мисловни такива. Така наречените конструктивни линии. Прави, които виждаме като невидима логика. Подобно на редовете, които четете. Физическа линия, на която да стъпват буквите няма, но посоката, която спазват, създава усещането за такава.

С това статията ни свършва до тук, можете да споделите как сте приложили петте лека на практика във вашите творби или да зададете въпрос в сплотеното ни общество във фейсбук – стани част от Cgzen Creatives!

Статията написа Боян Йорданов, а целия екип на Cgzen ви пожелава креативен ден!

Коментирай

Коментирай Имейл адресът ти няма да бъде публикуван

Не изпускай полезни статии

Запиши се за известия и бъди в крак с индустрията.